Преди повторното използване на отпадъчните пластмаси чрез различни методи за рециклиране често е необходимо сортиране. Поради разнообразните и сложни канали за потребление на пластмаса и трудността при лесното разграничаване на пластмасите след-потребление по външен вид, най-добре е пластмасовите продукти да се етикетират с техния вид материал. Китай е разработил GB/T16288-1996 „Маркировка за рециклиране на пластмасови опаковъчни продукти“, препращаща към маркировката за типа материал, предложена и въведена от Обществото на инженерите по пластмаси (SPE) в Съединените щати. Докато този метод на маркиране улеснява сортирането, големият брой немаркирани пластмасови продукти в Китай все още създава трудности при сортирането. За да разделите различни видове пластмаси за рециклиране, е важно първо да разберете как да идентифицирате различните пластмаси. Следва прост метод за идентифициране на пластмаса:
Външен вид: Наблюдавайки външния вид на пластмасата, може първоначално да се определи нейната категория: термопластична, термореактивна или еластомерна. Най-общо термопластите се делят на кристални и аморфни видове. Кристалните пластмаси изглеждат полупрозрачни, млечни или непрозрачни, като стават прозрачни само в състояние на тънък слой, с твърдост, варираща от мека до рогова. Аморфните пластмаси обикновено са безцветни и напълно прозрачни без добавки, с твърдост, варираща от по-твърда от рог-като гума (в който случай често се добавят пластификатори и други добавки). Термореактивните пластмаси обикновено съдържат пълнители и са непрозрачни; те са прозрачни, ако не съдържат пълнители. Еластомерите имат гумено усещане и известна степен на удължение.
Характеристики на нагряване: Характеристиките на нагряване на горните три вида пластмаси също са различни и могат да бъдат идентифицирани чрез нагряване. Термопластичните пластмаси омекват при нагряване, топят се лесно и стават прозрачни, когато се стопят, често могат да бъдат изтеглени в нишки от стопилката и като цяло са лесни за нагряване-запечатване. Термореактивните пластмаси запазват първоначалната си твърдост и не се размекват преди химическо разлагане, като остават относително стабилни на размерите до карбонизация при температурата на разлагане. Еластомерите не текат при нагряване до тяхната температура на химическо разлагане, при което материалът се разлага и карбонизира.
